Aug 6, 2010, 3:00 PM

Живея ли, всъщност

  Poetry
1.1K 0 11

Живея ли, всъщност

 

Живея живот на забавен каданс,

времето в него  без тебе е спряло.

Животът направи ми лек реверанс

и после със лапа ме смачка изцяло.

 

Превърна в години безцветните  дни,

обагри ги само в нюанси на сиво.

Насити ги с тежки  солени сълзи,

за плътност добави тишина и горчиво.

 

Душата посипа със пепел-тъга,

сърцето разби – милиарди парчета,

обгърна ме  силно -  непрогледна мъгла,

направи ме скитник в безкрайни полета

 

Вървя и не спирам, но в   кръг се въртя,

което остана от мене, събирам.

Живея живот на забавен каданс!

Живея ли, всъщност?!... дори не се питам!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...