6.08.2010 г., 15:00

Живея ли, всъщност

1.1K 0 11

Живея ли, всъщност

 

Живея живот на забавен каданс,

времето в него  без тебе е спряло.

Животът направи ми лек реверанс

и после със лапа ме смачка изцяло.

 

Превърна в години безцветните  дни,

обагри ги само в нюанси на сиво.

Насити ги с тежки  солени сълзи,

за плътност добави тишина и горчиво.

 

Душата посипа със пепел-тъга,

сърцето разби – милиарди парчета,

обгърна ме  силно -  непрогледна мъгла,

направи ме скитник в безкрайни полета

 

Вървя и не спирам, но в   кръг се въртя,

което остана от мене, събирам.

Живея живот на забавен каданс!

Живея ли, всъщност?!... дори не се питам!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...