23 июн. 2013 г., 16:41

Живея в синора на този свят

1.2K 0 18

На Дявола не станах адвокат,
тъй както и на Бог не съм ратай.
Живея в синора на този свят,
където се пресичат ад и рай.

На дните си хомота тегля сам
и сам ще се разпрегна уморен.
До риза кърпена ще се раздам,
щом чаша вино си изпил със мен.

Дъгите пъстроцветни са за друг
и друг от тях да майстори мечти.
На словото ръждясалия плуг
оре дълбоко в моите следи.

Едва ли някога ще тръгна бос
по гладкото на тихата вода...
Отдавна е животът ми въпрос,
но в отговор не ще се преродя.

Живея в синора на този свят,
на дните си под клoнестия глог.
На дявола не станах адвокат,
тъй както и слуга не съм на Бог...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Прекрасно стихотворение!Запомнящо се.
  • ако има въпрос-има и отговор,т.е.съдържа се в самия въпрос..животът е мистерия-нито "въпрос",нито "отговор"
  • За първи път ти гостувам и съм смаяна от словото ти! Стегнато, стилно, докосващо...направо е умопомрачително! "до риза кърпена ще се раздам, щом чаша вино си изпил със мен...". Относно коментарите - аз май не съм наред, защото нищо от писаното по-долу не виждам. Напротив, тъкмо обратното - прозира една дълбока и чиста душа, жертвоготовна и вселюбяща...толкова е чисто и възвишено...чак 6 е малко
  • Творецът винаги се съмнява. Точно това съмнение прави открития и революции. Сляпата вяра в кой да е бог води единствено до фанатизъм. Едва ли тук е най-подходящото място за проповеди. Хубаво стихотворение.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...