На Дявола не станах адвокат,
тъй както и на Бог не съм ратай.
Живея в синора на този свят,
където се пресичат ад и рай.
На дните си хомота тегля сам
и сам ще се разпрегна уморен.
До риза кърпена ще се раздам,
щом чаша вино си изпил със мен.
Дъгите пъстроцветни са за друг
и друг от тях да майстори мечти.
На словото ръждясалия плуг
оре дълбоко в моите следи.
Едва ли някога ще тръгна бос
по гладкото на тихата вода...
Отдавна е животът ми въпрос,
но в отговор не ще се преродя.
Живея в синора на този свят,
на дните си под клoнестия глог.
На дявола не станах адвокат,
тъй както и слуга не съм на Бог...
© Димитър Никифоров Всички права запазени