Jun 23, 2013, 4:41 PM

Живея в синора на този свят

  Poetry
1.2K 0 18

На Дявола не станах адвокат,
тъй както и на Бог не съм ратай.
Живея в синора на този свят,
където се пресичат ад и рай.

На дните си хомота тегля сам
и сам ще се разпрегна уморен.
До риза кърпена ще се раздам,
щом чаша вино си изпил със мен.

Дъгите пъстроцветни са за друг
и друг от тях да майстори мечти.
На словото ръждясалия плуг
оре дълбоко в моите следи.

Едва ли някога ще тръгна бос
по гладкото на тихата вода...
Отдавна е животът ми въпрос,
но в отговор не ще се преродя.

Живея в синора на този свят,
на дните си под клoнестия глог.
На дявола не станах адвокат,
тъй както и слуга не съм на Бог...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Прекрасно стихотворение!Запомнящо се.
  • ако има въпрос-има и отговор,т.е.съдържа се в самия въпрос..животът е мистерия-нито "въпрос",нито "отговор"
  • За първи път ти гостувам и съм смаяна от словото ти! Стегнато, стилно, докосващо...направо е умопомрачително! "до риза кърпена ще се раздам, щом чаша вино си изпил със мен...". Относно коментарите - аз май не съм наред, защото нищо от писаното по-долу не виждам. Напротив, тъкмо обратното - прозира една дълбока и чиста душа, жертвоготовна и вселюбяща...толкова е чисто и възвишено...чак 6 е малко
  • Творецът винаги се съмнява. Точно това съмнение прави открития и революции. Сляпата вяра в кой да е бог води единствено до фанатизъм. Едва ли тук е най-подходящото място за проповеди. Хубаво стихотворение.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...