Цвете мърда на стената –

слънце, вятър и листа.

Зад пердето, зад стъклата

мержелеят се лета.

Пролетеят се брезички

и зимеят се липи.

И провождат слънце, птички

есенеещи върби.

Моят дом е край реката –

чувам нощем как шурти,

незамлъкваща, водата,

а стената ми цъфти!

А таванът ми – нашарен

от очите на коли

и сънят ми все е харен,

столица не ми хвали!

То Париж, то Рим, то Лондон,

и да чуя ги не ща!

Слушам плискащото рондо          

на дъба стар под дъжда.                   

Гледам живите картини

как менят се всеки ден

и спектакъла светлинен,

всяка нощ трептящ над мен.

Простотата не е бреме,

ни годините – адет.

Златно мое, златно време –

тук, сега и занапред.

  Третото стихотворение, което участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“ и не спечели награда.