Nov 6, 2024, 9:40 AM

Живи картини

  Poetry » Other
483 0 0

Цвете мърда на стената –

слънце, вятър и листа.

Зад пердето, зад стъклата

мержелеят се лета.

 

Пролетеят се брезички

и зимеят се липи.

И провождат слънце, птички

есенеещи върби.

 

Моят дом е край реката –

чувам нощем как шурти,

незамлъкваща, водата,

а стената ми цъфти!

 

А таванът ми – нашарен

от очите на коли

и сънят ми все е харен,

столица не ми хвали!

 

То Париж, то Рим, то Лондон,

и да чуя ги не ща!

Слушам плискащото рондо          

на дъба стар под дъжда.                   

 

Гледам живите картини

как менят се всеки ден

и спектакъла светлинен,

всяка нощ трептящ над мен.

 

Простотата не е бреме,

ни годините – адет.

Златно мое, златно време –

тук, сега и занапред.

 


  Третото стихотворение, което участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“ и не спечели награда.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Път заникъде 🇧🇬

Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
643 2 3

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....