6.11.2024 г., 9:40

Живи картини

479 0 0

Цвете мърда на стената –

слънце, вятър и листа.

Зад пердето, зад стъклата

мержелеят се лета.

 

Пролетеят се брезички

и зимеят се липи.

И провождат слънце, птички

есенеещи върби.

 

Моят дом е край реката –

чувам нощем как шурти,

незамлъкваща, водата,

а стената ми цъфти!

 

А таванът ми – нашарен

от очите на коли

и сънят ми все е харен,

столица не ми хвали!

 

То Париж, то Рим, то Лондон,

и да чуя ги не ща!

Слушам плискащото рондо          

на дъба стар под дъжда.                   

 

Гледам живите картини

как менят се всеки ден

и спектакъла светлинен,

всяка нощ трептящ над мен.

 

Простотата не е бреме,

ни годините – адет.

Златно мое, златно време –

тук, сега и занапред.

 


  Третото стихотворение, което участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“ и не спечели награда.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Път заникъде

Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
640 2 3

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...