6.11.2024 г., 9:40

Живи картини

477 0 0

Цвете мърда на стената –

слънце, вятър и листа.

Зад пердето, зад стъклата

мержелеят се лета.

 

Пролетеят се брезички

и зимеят се липи.

И провождат слънце, птички

есенеещи върби.

 

Моят дом е край реката –

чувам нощем как шурти,

незамлъкваща, водата,

а стената ми цъфти!

 

А таванът ми – нашарен

от очите на коли

и сънят ми все е харен,

столица не ми хвали!

 

То Париж, то Рим, то Лондон,

и да чуя ги не ща!

Слушам плискащото рондо          

на дъба стар под дъжда.                   

 

Гледам живите картини

как менят се всеки ден

и спектакъла светлинен,

всяка нощ трептящ над мен.

 

Простотата не е бреме,

ни годините – адет.

Златно мое, златно време –

тук, сега и занапред.

 


  Третото стихотворение, което участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“ и не спечели награда.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Път заникъде

Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
638 2 3

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....