Живо минало

19 нояб. 2009 г., 11:58

Поэзия

421 0 2

Защо задавам пак въпроси,

отдавна заглушени с тишина,

а вятър нечути отговори носи

с писък в мрака на нощта?

В душата ми защо не стихват

смисъл загубили слова

и мечти обречени пробуждат

с горест угаснали едва?

Защо отново оживяват

веднъж застинали картини

и с пъстри краски заслепяват

осъзнати истини горчиви?

Илюзия защо пораждат

пагубните, грешни мисли

и страсти залязващи подклаждат

и спомени за дни щастливи?

Защо миналото сиво

по-ярко е от реалността,

а бъдещето мистично и свенливо,

нежелано се рее с вечността?

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-11-20T11:09:00+02:00

А може би защото душата ни...често напуска тялото и търси сродна душа...кой да ти каже дали е така..

Поздравления за хубавия стих!
Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

2009-11-19T12:30:14+02:00

Миналото боли.Ако си обичал, ако си дал себе си, много трудно се забравят спомените.