Живо минало
Защо задавам пак въпроси,
отдавна заглушени с тишина,
а вятър нечути отговори носи
с писък в мрака на нощта?
В душата ми защо не стихват
смисъл загубили слова
и мечти обречени пробуждат
с горест угаснали едва?
Защо отново оживяват
веднъж застинали картини
и с пъстри краски заслепяват
осъзнати истини горчиви?
Илюзия защо пораждат
пагубните, грешни мисли
и страсти залязващи подклаждат
и спомени за дни щастливи?
Защо миналото сиво
по-ярко е от реалността,
а бъдещето мистично и свенливо,
нежелано се рее с вечността?
© Мартина All rights reserved.
