8 нояб. 2009 г., 02:00

Живот

739 0 12
Гримирах те, живот!  
С изкусни пръсти  
  го направих.
Започнах първо с  
  фон дьо тен,
а после продължих  
  с душата.
Направих те от черен
  бял.  
Покрих следите от  
  сълзата.  
И мъничко червило  
  сложих.  
За руж дори и не  
  помислих...
Ти засия, възкръсна...
  чудо!  
Напръсках те с любов.
  Усмивка  
ти поставих. О, да! Сега пак
  Ти си!  
Аз върнах те отново в
  красотата…
А ти, на мен, живот, показа...
  суетата.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...