| Гримирах те, живот! | ||
| С изкусни пръсти | ||
| го направих. | ||
| Започнах първо с | ||
| фон дьо тен, | ||
| а после продължих | ||
| с душата. | ||
| Направих те от черен | ||
| бял. | ||
| Покрих следите от | ||
| сълзата. | ||
| И мъничко червило | ||
| сложих. | ||
| За руж дори и не | ||
| помислих... | ||
| Ти засия, възкръсна... | ||
| чудо! | ||
| Напръсках те с любов. | ||
| Усмивка | ||
| ти поставих. О, да! Сега пак | ||
| Ти си! | ||
| Аз върнах те отново в | ||
| красотата… | ||
| А ти, на мен, живот, показа... | ||
| суетата. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
