8 nov 2009, 2:00

Живот

  Poesía » Otra
741 0 12
Гримирах те, живот!  
С изкусни пръсти  
  го направих.
Започнах първо с  
  фон дьо тен,
а после продължих  
  с душата.
Направих те от черен
  бял.  
Покрих следите от  
  сълзата.  
И мъничко червило  
  сложих.  
За руж дори и не  
  помислих...
Ти засия, възкръсна...
  чудо!  
Напръсках те с любов.
  Усмивка  
ти поставих. О, да! Сега пак
  Ти си!  
Аз върнах те отново в
  красотата…
А ти, на мен, живот, показа...
  суетата.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...