8.11.2009 г., 2:00

Живот

737 0 12
Гримирах те, живот!  
С изкусни пръсти  
  го направих.
Започнах първо с  
  фон дьо тен,
а после продължих  
  с душата.
Направих те от черен
  бял.  
Покрих следите от  
  сълзата.  
И мъничко червило  
  сложих.  
За руж дори и не  
  помислих...
Ти засия, възкръсна...
  чудо!  
Напръсках те с любов.
  Усмивка  
ти поставих. О, да! Сега пак
  Ти си!  
Аз върнах те отново в
  красотата…
А ти, на мен, живот, показа...
  суетата.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...