10 мар. 2020 г., 12:07

Живот

1.1K 0 0

Птиците пеят,
дъждът си вали.
 А хората живеят,
както преди.

 

Има нещо ,различно,
усещам аз ирония.
 То дори е комично,

дори и за покойния.

 

Ден обикновен,
,,Но много ценен."
думи на просветлен.
,,Помни стръка тревен."

 

Откъснат от ръка,
и изсъхнал в рани той.
Мисля аз докато сека,
А свършва живота мой.

 

Пилеене си дните,
и слушаме в захлас.
Как свършват ни водите,
как вируса дойде у нас.

 

А пък ние в еуфория,
Подритваме поредната малка гнида.
И повтаряме онази история,
за потъналата, златна Атлантида.

 

Ала с малки действия стига,
стига да променим този живот.
Да задействаме съдбовната верига,
преди ,крайният срок.

 

 

Не е късно,
да спасиме ний света.
И няма дело мръсно,
в името на общите блага.

Давай ти, народе, газ.
Преди да дойде ,сетният ни час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Хамбарлийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...