Живот
Птиците пеят,
дъждът си вали.
А хората живеят,
както преди.
Има нещо ,различно,
усещам аз ирония.
То дори е комично,
дори и за покойния.
Ден обикновен,
,,Но много ценен."
думи на просветлен.
,,Помни стръка тревен."
Откъснат от ръка,
и изсъхнал в рани той.
Мисля аз докато сека,
А свършва живота мой.
Пилеене си дните,
и слушаме в захлас.
Как свършват ни водите,
как вируса дойде у нас.
А пък ние в еуфория,
Подритваме поредната малка гнида.
И повтаряме онази история,
за потъналата, златна Атлантида.
Ала с малки действия стига,
стига да променим този живот.
Да задействаме съдбовната верига,
преди ,крайният срок.
Не е късно,
да спасиме ний света.
И няма дело мръсно,
в името на общите блага.
Давай ти, народе, газ.
Преди да дойде ,сетният ни час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Хамбарлийски Всички права запазени