Птиците пеят,
дъждът си вали.
 А хората живеят,
както преди.

Има нещо ,различно,
усещам аз ирония.
 То дори е комично,

дори и за покойния.

Ден обикновен,
,,Но много ценен."
думи на просветлен.
,,Помни стръка тревен."

Откъснат от ръка,
и изсъхнал в рани той.
Мисля аз докато сека,
А свършва живота мой.

Пилеене си дните,
и слушаме в захлас.
Как свършват ни водите,
как вируса дойде у нас.

А пък ние в еуфория,
Подритваме поредната малка гнида.
И повтаряме онази история,
за потъналата, златна Атлантида.

Ала с малки действия стига,
стига да променим този живот.
Да задействаме съдбовната верига,
преди ,крайният срок.

Не е късно,
да спасиме ний света.
И няма дело мръсно,
в името на общите блага.

Давай ти, народе, газ.
Преди да дойде ,сетният ни час.