25 мар. 2022 г., 16:45

Живот

595 0 0

 

Живот!

Съдба коварна!

Участ зла!

Каква магия си?

Каква?

Отнесе ме в дълбините на смъртта.

Превърна в бездиханна плътта.

Повтори болка, страх, тишина.

Душата ми оголи…

 

Крилата ми във скелети превърна.

Мечтите ми в просякини ги обърна.

Слънцето ми в мрака върна.

 

И дърво да бях аз щях да изгоря.

И рухнала бих била ако бях скала.

 

Строши съня ми!

Но ти ела!

Каква магия си?

Каква?

Създадена съм аз от обич и тъга…

Любов - здрава нишка има в моята душа.

Бог и синовна обич ме върна от смъртта!

Не се надявай ти съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...