Живот!

Съдба коварна!

Участ зла!

Каква магия си?

Каква?

Отнесе ме в дълбините на смъртта.

Превърна в бездиханна плътта.

Повтори болка, страх, тишина.

Душата ми оголи…

Крилата ми във скелети превърна.

Мечтите ми в просякини ги обърна.

Слънцето ми в мрака върна.

И дърво да бях аз щях да изгоря.

И рухнала бих била ако бях скала.

Строши съня ми!

Но ти ела!

Каква магия си?

Каква?

Създадена съм аз от обич и тъга…

Любов - здрава нишка има в моята душа.

Бог и синовна обич ме върна от смъртта!

Не се надявай ти съдба!