Живот
Живот!
Съдба коварна!
Участ зла!
Каква магия си?
Каква?
Отнесе ме в дълбините на смъртта.
Превърна в бездиханна плътта.
Повтори болка, страх, тишина.
Душата ми оголи…
Крилата ми във скелети превърна.
Мечтите ми в просякини ги обърна.
Слънцето ми в мрака върна.
И дърво да бях аз щях да изгоря.
И рухнала бих била ако бях скала.
Строши съня ми!
Но ти ела!
Каква магия си?
Каква?
Създадена съм аз от обич и тъга…
Любов - здрава нишка има в моята душа.
Бог и синовна обич ме върна от смъртта!
Не се надявай ти съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Костова Всички права запазени
