4 февр. 2024 г., 19:28

Живот

583 2 0

Като костелив  орех  се пукна зората...

Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...

Като ленти  се сивеят клоните в тази мъгла...

Приказки днес няма да четя, искам  истината...

 

Живот  е тази  стара дама, кокетка...

Която взима  от всичко и от чувства...

И като кукувица  се настанява в  тях...

Самотата е като клеймо за нея...

 

Да те боли от старост  е добре...

Но да те боли от кукувичи живот е жестоко...

Броим го на календар  и има още...

Да още да се вземе, даде и живее 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...