4 февр. 2024 г., 19:28

Живот

576 2 0

Като костелив  орех  се пукна зората...

Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...

Като ленти  се сивеят клоните в тази мъгла...

Приказки днес няма да четя, искам  истината...

 

Живот  е тази  стара дама, кокетка...

Която взима  от всичко и от чувства...

И като кукувица  се настанява в  тях...

Самотата е като клеймо за нея...

 

Да те боли от старост  е добре...

Но да те боли от кукувичи живот е жестоко...

Броим го на календар  и има още...

Да още да се вземе, даде и живее 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...