4 февр. 2024 г., 19:28

Живот

579 2 0

Като костелив  орех  се пукна зората...

Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...

Като ленти  се сивеят клоните в тази мъгла...

Приказки днес няма да четя, искам  истината...

 

Живот  е тази  стара дама, кокетка...

Която взима  от всичко и от чувства...

И като кукувица  се настанява в  тях...

Самотата е като клеймо за нея...

 

Да те боли от старост  е добре...

Но да те боли от кукувичи живот е жестоко...

Броим го на календар  и има още...

Да още да се вземе, даде и живее 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...