Feb 4, 2024, 7:28 PM

Живот

577 2 0

Като костелив  орех  се пукна зората...

Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...

Като ленти  се сивеят клоните в тази мъгла...

Приказки днес няма да четя, искам  истината...

 

Живот  е тази  стара дама, кокетка...

Която взима  от всичко и от чувства...

И като кукувица  се настанява в  тях...

Самотата е като клеймо за нея...

 

Да те боли от старост  е добре...

Но да те боли от кукувичи живот е жестоко...

Броим го на календар  и има още...

Да още да се вземе, даде и живее 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чонкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...