4.02.2024 г., 19:28

Живот

572 2 0

Като костелив  орех  се пукна зората...

Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...

Като ленти  се сивеят клоните в тази мъгла...

Приказки днес няма да четя, искам  истината...

 

Живот  е тази  стара дама, кокетка...

Която взима  от всичко и от чувства...

И като кукувица  се настанява в  тях...

Самотата е като клеймо за нея...

 

Да те боли от старост  е добре...

Но да те боли от кукувичи живот е жестоко...

Броим го на календар  и има още...

Да още да се вземе, даде и живее 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чонкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...