Живот

4.02.2024 г., 19:28 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих

122 1 1

Като костелив орех се пукна зората...

Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...

Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...

Приказки днес няма да четя, искам истината...

Живот е тази стара дама, кокетка...

Която взима от всичко и от чувства...

И като кукувица се настанява в тях...

Самотата е като клеймо за нея...

Да те боли от старост е добре...

Но да те боли от кукувичи живот е жестоко...

Броим го на календар и има още...

Да още да се вземе, даде и живее

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.