22 июн. 2015 г., 21:09  

Живот

1K 0 7

В поредния опит да изнасили душата ми

и да не носи вина,

животът законен, чист и порядъчен

иска да се покая и приземя.

 

Иска да облека усмирителната си риза,

която от раждането ми крои.

Да съм малка, смирена и сива.

И мечтите ми да изпепели.

 

Да ме затрупа с папките прашни.

Да ме прикове на бюро.

Казват всичко невидимо е опасно.

И опасен е всеки полет висок.

 

Но сметките на живота са грешни.

Душата ми дръзка е като дете.

Тя е смела и силна, и нежна.

И родена е за небе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...