22.06.2015 г., 21:09 ч.  

Живот 

  Поезия
641 0 7

В поредния опит да изнасили душата ми

и да не носи вина,

животът законен, чист и порядъчен

иска да се покая и приземя.

 

Иска да облека усмирителната си риза,

която от раждането ми крои.

Да съм малка, смирена и сива.

И мечтите ми да изпепели.

 

Да ме затрупа с папките прашни.

Да ме прикове на бюро.

Казват всичко невидимо е опасно.

И опасен е всеки полет висок.

 

Но сметките на живота са грешни.

Душата ми дръзка е като дете.

Тя е смела и силна, и нежна.

И родена е за небе.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??