Jun 22, 2015, 9:09 PM  

Живот

  Poetry
1K 0 7

В поредния опит да изнасили душата ми

и да не носи вина,

животът законен, чист и порядъчен

иска да се покая и приземя.

 

Иска да облека усмирителната си риза,

която от раждането ми крои.

Да съм малка, смирена и сива.

И мечтите ми да изпепели.

 

Да ме затрупа с папките прашни.

Да ме прикове на бюро.

Казват всичко невидимо е опасно.

И опасен е всеки полет висок.

 

Но сметките на живота са грешни.

Душата ми дръзка е като дете.

Тя е смела и силна, и нежна.

И родена е за небе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...