7 февр. 2008 г., 09:30

Живот

1.1K 0 3
 

Живота си държа в ръце

и смело продължавам все напред.

Срещу несгодите се боря с голи ръце,

а срещу чувствата - със малкото си сърце!

Научих се да бъда мила,

научих се да бъда и коварна,

научих се да използвам своята сила,

но най-вече се научих да бъда БЕЗПОЩАДНА!

 

Живота гледам с отворени очи

и се старая тъга по мен да не личи.

С усмивка посрещам всеки ден,

макар и той да е студен.

Живея всеки миг пореден -

като че ще ми е за последен.

И търся в този живот

пролетната топлина като изгубен КИВОТ!

 

От живота искам всичко да опитам,

всяка радост и тъга да изпитам.

Да усетя болката в душата,

да почувствам силата в краката.

Искам да разбера, че живея

и да повярвам, че мога да ОЦЕЛЕЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...