7.02.2008 г., 9:30

Живот

1.1K 0 3
 

Живота си държа в ръце

и смело продължавам все напред.

Срещу несгодите се боря с голи ръце,

а срещу чувствата - със малкото си сърце!

Научих се да бъда мила,

научих се да бъда и коварна,

научих се да използвам своята сила,

но най-вече се научих да бъда БЕЗПОЩАДНА!

 

Живота гледам с отворени очи

и се старая тъга по мен да не личи.

С усмивка посрещам всеки ден,

макар и той да е студен.

Живея всеки миг пореден -

като че ще ми е за последен.

И търся в този живот

пролетната топлина като изгубен КИВОТ!

 

От живота искам всичко да опитам,

всяка радост и тъга да изпитам.

Да усетя болката в душата,

да почувствам силата в краката.

Искам да разбера, че живея

и да повярвам, че мога да ОЦЕЛЕЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...