Feb 7, 2008, 9:30 AM

Живот

1.1K 0 3
 

Живота си държа в ръце

и смело продължавам все напред.

Срещу несгодите се боря с голи ръце,

а срещу чувствата - със малкото си сърце!

Научих се да бъда мила,

научих се да бъда и коварна,

научих се да използвам своята сила,

но най-вече се научих да бъда БЕЗПОЩАДНА!

 

Живота гледам с отворени очи

и се старая тъга по мен да не личи.

С усмивка посрещам всеки ден,

макар и той да е студен.

Живея всеки миг пореден -

като че ще ми е за последен.

И търся в този живот

пролетната топлина като изгубен КИВОТ!

 

От живота искам всичко да опитам,

всяка радост и тъга да изпитам.

Да усетя болката в душата,

да почувствам силата в краката.

Искам да разбера, че живея

и да повярвам, че мога да ОЦЕЛЕЯ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...