30 мая 2014 г., 12:18

Живот - дълъг човешки керван....

511 0 0

Живот – дълъг човешки керван.

Днес един от нас падне тука,

а утре пък някой друг – там.

Ала от това на кой ли му пука…

По пътя си ние се блъскаме

и бързаме да минем напред.

Не виждаме как изпускаме

едничкия си звезден късмет.

По пътя понякога ярко е,

понякога дъжд ни вали.

Понякога слънцето жарко е,

понякога гръм ни гърми…

Но винаги, винаги трудно е

по този път да се върви.

Защото за всеки чудно е

дали до край ще издържи.

Препъваме се, падаме, но пак

изправяме се и вървим нататък.

И бързаме, дори не правим знак,

че каним се да минем свода ярък.

Уви, това очаква ни накрая,

където всеки от кервана пада.

Едно сияние, дошло от Рая

или пък черни демони от Ада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...