30 мая 2014 г., 12:18

Живот - дълъг човешки керван....

513 0 0

Живот – дълъг човешки керван.

Днес един от нас падне тука,

а утре пък някой друг – там.

Ала от това на кой ли му пука…

По пътя си ние се блъскаме

и бързаме да минем напред.

Не виждаме как изпускаме

едничкия си звезден късмет.

По пътя понякога ярко е,

понякога дъжд ни вали.

Понякога слънцето жарко е,

понякога гръм ни гърми…

Но винаги, винаги трудно е

по този път да се върви.

Защото за всеки чудно е

дали до край ще издържи.

Препъваме се, падаме, но пак

изправяме се и вървим нататък.

И бързаме, дори не правим знак,

че каним се да минем свода ярък.

Уви, това очаква ни накрая,

където всеки от кервана пада.

Едно сияние, дошло от Рая

или пък черни демони от Ада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...