May 30, 2014, 12:18 PM

Живот - дълъг човешки керван....

509 0 0

Живот – дълъг човешки керван.

Днес един от нас падне тука,

а утре пък някой друг – там.

Ала от това на кой ли му пука…

По пътя си ние се блъскаме

и бързаме да минем напред.

Не виждаме как изпускаме

едничкия си звезден късмет.

По пътя понякога ярко е,

понякога дъжд ни вали.

Понякога слънцето жарко е,

понякога гръм ни гърми…

Но винаги, винаги трудно е

по този път да се върви.

Защото за всеки чудно е

дали до край ще издържи.

Препъваме се, падаме, но пак

изправяме се и вървим нататък.

И бързаме, дори не правим знак,

че каним се да минем свода ярък.

Уви, това очаква ни накрая,

където всеки от кервана пада.

Едно сияние, дошло от Рая

или пък черни демони от Ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...