Живот – дълъг човешки керван.

Днес един от нас падне тука,

а утре пък някой друг – там.

Ала от това на кой ли му пука…

По пътя си ние се блъскаме

и бързаме да минем напред.

Не виждаме как изпускаме

едничкия си звезден късмет.

По пътя понякога ярко е,

понякога дъжд ни вали.

Понякога слънцето жарко е,

понякога гръм ни гърми…

Но винаги, винаги трудно е

по този път да се върви.

Защото за всеки чудно е

дали до край ще издържи.

Препъваме се, падаме, но пак

изправяме се и вървим нататък.

И бързаме, дори не правим знак,

че каним се да минем свода ярък.

Уви, това очаква ни накрая,

където всеки от кервана пада.

Едно сияние, дошло от Рая

или пък черни демони от Ада.