28 мар. 2014 г., 13:02

Живот и в пепелта

494 0 4

"Напразно ровиш тази пепел"

Павел Матев

 

Сега разравям тази пепел

от моя си живот градим.

С око внимателно го ровя...

Намирам въглен невредим.

 

Огнището е топло още

и значи имало е плам.

Но още докога ще тлее,

това не мога да го знам.

 

От въглена обаче може

и огън пак да загори.

Отново в моето огнище

и всяко зло да изгори.

 

Със огнен стих ще го разпаля

и пак комина ще дими.

И щом отново го запаля,

със тоз живот ще съм реми.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз успях да се постопля на този въглен, но до пат не ще успея да го докарам
    Поздрави!
  • Благодаря, Василе!
    Благодаря, Силвия!
    Радвам се , че харесвате!Желая Ви приятен уикенд!
  • С огнен стих всичко се разпалва!Поздравления!
  • Гориш! Твоят стих е огън, стихия! Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...