28.03.2014 г., 13:02

Живот и в пепелта

489 0 4

"Напразно ровиш тази пепел"

Павел Матев

 

Сега разравям тази пепел

от моя си живот градим.

С око внимателно го ровя...

Намирам въглен невредим.

 

Огнището е топло още

и значи имало е плам.

Но още докога ще тлее,

това не мога да го знам.

 

От въглена обаче може

и огън пак да загори.

Отново в моето огнище

и всяко зло да изгори.

 

Със огнен стих ще го разпаля

и пак комина ще дими.

И щом отново го запаля,

със тоз живот ще съм реми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз успях да се постопля на този въглен, но до пат не ще успея да го докарам
    Поздрави!
  • Благодаря, Василе!
    Благодаря, Силвия!
    Радвам се , че харесвате!Желая Ви приятен уикенд!
  • С огнен стих всичко се разпалва!Поздравления!
  • Гориш! Твоят стих е огън, стихия! Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...