28.03.2014 г., 13:02

Живот и в пепелта

488 0 4

"Напразно ровиш тази пепел"

Павел Матев

 

Сега разравям тази пепел

от моя си живот градим.

С око внимателно го ровя...

Намирам въглен невредим.

 

Огнището е топло още

и значи имало е плам.

Но още докога ще тлее,

това не мога да го знам.

 

От въглена обаче може

и огън пак да загори.

Отново в моето огнище

и всяко зло да изгори.

 

Със огнен стих ще го разпаля

и пак комина ще дими.

И щом отново го запаля,

със тоз живот ще съм реми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз успях да се постопля на този въглен, но до пат не ще успея да го докарам
    Поздрави!
  • Благодаря, Василе!
    Благодаря, Силвия!
    Радвам се , че харесвате!Желая Ви приятен уикенд!
  • С огнен стих всичко се разпалва!Поздравления!
  • Гориш! Твоят стих е огън, стихия! Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...