28 mar 2014, 13:02

Живот и в пепелта

  Poesía » Otra
490 0 4

"Напразно ровиш тази пепел"

Павел Матев

 

Сега разравям тази пепел

от моя си живот градим.

С око внимателно го ровя...

Намирам въглен невредим.

 

Огнището е топло още

и значи имало е плам.

Но още докога ще тлее,

това не мога да го знам.

 

От въглена обаче може

и огън пак да загори.

Отново в моето огнище

и всяко зло да изгори.

 

Със огнен стих ще го разпаля

и пак комина ще дими.

И щом отново го запаля,

със тоз живот ще съм реми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз успях да се постопля на този въглен, но до пат не ще успея да го докарам
    Поздрави!
  • Благодаря, Василе!
    Благодаря, Силвия!
    Радвам се , че харесвате!Желая Ви приятен уикенд!
  • С огнен стих всичко се разпалва!Поздравления!
  • Гориш! Твоят стих е огън, стихия! Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....