28 mar 2014, 13:02

Живот и в пепелта

  Poesía » Otra
493 0 4

"Напразно ровиш тази пепел"

Павел Матев

 

Сега разравям тази пепел

от моя си живот градим.

С око внимателно го ровя...

Намирам въглен невредим.

 

Огнището е топло още

и значи имало е плам.

Но още докога ще тлее,

това не мога да го знам.

 

От въглена обаче може

и огън пак да загори.

Отново в моето огнище

и всяко зло да изгори.

 

Със огнен стих ще го разпаля

и пак комина ще дими.

И щом отново го запаля,

със тоз живот ще съм реми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз успях да се постопля на този въглен, но до пат не ще успея да го докарам
    Поздрави!
  • Благодаря, Василе!
    Благодаря, Силвия!
    Радвам се , че харесвате!Желая Ви приятен уикенд!
  • С огнен стих всичко се разпалва!Поздравления!
  • Гориш! Твоят стих е огън, стихия! Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...