22 апр. 2010 г., 10:06

Живот ли бе... 

  Поэзия
754 0 5

Живеем в раздяла, откакто се срещнахме!

Живеем във спомени, мъка и грях!

Защо ли не стана тъй, както си мислехме?

Защо обичта ни стопи се във страх?

 

Живеем във себе си... Някак привикнахме

без сълзи да плачем, без обич да спим...

Къде е надеждата? Нима не я викахме?

На кого ли ще трябва сега да простим?

© Иринка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрено благодаря,Маги
  • "Защо обичта ни стопи се във страх?"
    ...
    Тъжен стих, но мелодичен и ритмичен. Много ми хареса - житейска истина, изпята елегично! Стихът, който цитирам, ме провокира да се замисля... Много истини ми изплуваха от него...
    Сърдечен поздрав, мило момиче!
  • Благодаря ви
  • "Живеем във себе си... Някак привикнахме"
    Много добре казано!
    Поздравления за хубавия стих!

  • Прекрасен стих
Предложения
: ??:??