Живот ли бе...

Поэзия

1.5K 0 5

Живеем в раздяла, откакто се срещнахме!

Живеем във спомени, мъка и грях!

Защо ли не стана тъй, както си мислехме?

Защо обичта ни стопи се във страх?

Живеем във себе си... Някак привикнахме

без сълзи да плачем, без обич да спим...

Къде е надеждата? Нима не я викахме?

На кого ли ще трябва сега да простим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivtorinka (Иринка)

Искрено благодаря,Маги

2010-05-13T16:08:05+03:00
Magnoliq (Маги)

"Защо обичта ни стопи се във страх?"
...
Тъжен стих, но мелодичен и ритмичен. Много ми хареса - житейска истина, изпята елегично! Стихът, който цитирам, ме провокира да се замисля... Много истини ми изплуваха от него...
Сърдечен поздрав, мило момиче!

2010-05-06T23:01:18+03:00
ivtorinka (Иринка)

Благодаря ви

2010-04-23T21:37:04+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Живеем във себе си... Някак привикнахме"
Много добре казано!
Поздравления за хубавия стих!

2010-04-22T14:47:45+03:00
bori1478 (Боряна Иванова)

Прекрасен стих

2010-04-22T12:36:21+03:00