Живот ли бе...

Poetry

1.5K 0 5

Живеем в раздяла, откакто се срещнахме!

Живеем във спомени, мъка и грях!

Защо ли не стана тъй, както си мислехме?

Защо обичта ни стопи се във страх?

Живеем във себе си... Някак привикнахме

без сълзи да плачем, без обич да спим...

Къде е надеждата? Нима не я викахме?

На кого ли ще трябва сега да простим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivtorinka (Иринка)

Искрено благодаря,Маги

2010-05-13T16:08:05+03:00
Magnoliq (Маги)

"Защо обичта ни стопи се във страх?"
...
Тъжен стих, но мелодичен и ритмичен. Много ми хареса - житейска истина, изпята елегично! Стихът, който цитирам, ме провокира да се замисля... Много истини ми изплуваха от него...
Сърдечен поздрав, мило момиче!

2010-05-06T23:01:18+03:00
ivtorinka (Иринка)

Благодаря ви

2010-04-23T21:37:04+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Живеем във себе си... Някак привикнахме"
Много добре казано!
Поздравления за хубавия стих!

2010-04-22T14:47:45+03:00
bori1478 (Боряна Иванова)

Прекрасен стих

2010-04-22T12:36:21+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0