Apr 22, 2010, 10:06 AM

Живот ли бе...

  Poetry
1.5K 0 5

Живеем в раздяла, откакто се срещнахме!

Живеем във спомени, мъка и грях!

Защо ли не стана тъй, както си мислехме?

Защо обичта ни стопи се във страх?

 

Живеем във себе си... Някак привикнахме

без сълзи да плачем, без обич да спим...

Къде е надеждата? Нима не я викахме?

На кого ли ще трябва сега да простим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрено благодаря,Маги
  • "Защо обичта ни стопи се във страх?"
    ...
    Тъжен стих, но мелодичен и ритмичен. Много ми хареса - житейска истина, изпята елегично! Стихът, който цитирам, ме провокира да се замисля... Много истини ми изплуваха от него...
    Сърдечен поздрав, мило момиче!
  • Благодаря ви
  • "Живеем във себе си... Някак привикнахме"
    Много добре казано!
    Поздравления за хубавия стих!

  • Прекрасен стих

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...