22.04.2010 г., 10:06

Живот ли бе...

1.5K 0 5

Живеем в раздяла, откакто се срещнахме!

Живеем във спомени, мъка и грях!

Защо ли не стана тъй, както си мислехме?

Защо обичта ни стопи се във страх?

 

Живеем във себе си... Някак привикнахме

без сълзи да плачем, без обич да спим...

Къде е надеждата? Нима не я викахме?

На кого ли ще трябва сега да простим?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено благодаря,Маги
  • "Защо обичта ни стопи се във страх?"
    ...
    Тъжен стих, но мелодичен и ритмичен. Много ми хареса - житейска истина, изпята елегично! Стихът, който цитирам, ме провокира да се замисля... Много истини ми изплуваха от него...
    Сърдечен поздрав, мило момиче!
  • Благодаря ви
  • "Живеем във себе си... Някак привикнахме"
    Много добре казано!
    Поздравления за хубавия стих!

  • Прекрасен стих

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...