Живот в амнезията значи...

       (моряшки истории)

И бродя днес в Амнезията значи,

и блъскам се в забравени неща,

и все по непрогледен става здрача

покриващ с плащ невидим паметта...

Опитвам се годините обратно

към миналото Време да броя,

с носталгия към всичко безвъзвратно,

което сам Живота разпиля...

... И ето там мъждука из мъглата

спасително един забравен фар,

и спомням си внезапно за скалата

подмамила ме гибелно, но с чар...

Там имаше една любов платена...

(Така е във моряшкият Живот

и досега е все непроменено-

на всеки бряг: Любов или пък Гроб!..

И всичко плащаш- знае се цената,

не правиш опит да се пазариш,

надявайки се  Времето нататък

да ти помогне пак да я спестиш...)

... Тя беше изкусително красива,

застанала в нощта на тоя бряг

и нежен бриз загадъчно обвиваше

я в златото на лунният сумрак...

Косата ѝ смолиста като мрака

и белотата нежна на гръдта,

ме мамеха: „Моряко не протакай,

ела да те омаем с Любовта!..”

След бурята вилняла денонощно,

помислих си: дали не е мираж,

необяснимо, приказно, разкошно

и се ощипах- неведнаж и дваж,

но, бога ми, бях буден, не сънувах

и имаше над мен реална власт,

и в пристъпа на вятъра я чувах

да обещава тя и бряг... И страст...

... От там нататък всичко е известно,

понеже се повтаря всеки път

то, (на нощта в посланието звездно),

когато мъж с жена се съберат...

Облечени във кожите си само,

в екстаза на библейската игра

и от внезапна лудост обладани,

измисляхме си нови правила.

А някаква мелодия сподавена

на вятъра с крилата долетя

и на брега, дори от Бог забравени,

танцувахме със нея във нощта.

О всичко беше тъй невероятно:

и нейните възбудени гърди,

морето със пътеката си златна,

магията на южните звезди...

... И лутам се в Амнезията значи,

а от безброй забравени неща

в света внезапно станал непрозрачен

си спомням само нея и нощта.

Аз името ѝ вече съм забравил,

но образът ѝ все така е свеж

и Любовта със нея дето правихме

в Амнезията помня и до днес...

19.01.2013.

д-р Коста Качев