31 окт. 2012 г., 12:41

Животно

562 0 0

Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.

 

Едно животно силно,
внушаващо респект,
но малко и безсилно
пред човешкия проект.

 

Гората се смалява,
изчезва във забрава,
животното поддава
и бързо се предава.

 

Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
а днес е пусто, прашно,
настъпи тишината.

 

 

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...