31.10.2012 г., 12:41

Животно

560 0 0

Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.

 

Едно животно силно,
внушаващо респект,
но малко и безсилно
пред човешкия проект.

 

Гората се смалява,
изчезва във забрава,
животното поддава
и бързо се предава.

 

Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
а днес е пусто, прашно,
настъпи тишината.

 

 

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Младенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...