Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно,
внушаващо респект,
но малко и безсилно
пред човешкия проект.
Гората се смалява,
изчезва във забрава,
животното поддава
и бързо се предава.
Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
а днес е пусто, прашно,
настъпи тишината.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
© Мартин Младенов All rights reserved.