Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно,
внушаващо респект,
но малко и безсилно
пред човешкия проект.
Гората се смалява,
изчезва във забрава,
животното поддава
и бързо се предава.
Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
а днес е пусто, прашно,
настъпи тишината.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
© Мартин Младенов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
