Животът

Поэзия » Философская

701 4 19

Той ги хвърли към нас

и ни вписа в графата "щастливи" –

двете шепи небе

неоткърмило полет в очите ни.

И потекаха дните –

разкаляни, болни и сиви.

Беше тясно за полет

пространството на какавидата.

Но почуква надеждата –

дамата с финните токчета.

Кривогледият мрак

ще се скрие уплашен зад себе си.

Ще си купят крилете билет

и, избрали посоката,

в тях ще звънне щастлива

синьонебесната песен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Всеки сам намира начина да излезе от ограниченията си, било то външни или вътрешни. Важното е наистина да излезе, както казваш ти.
Безоблачно да е на душата ти в днешния ден, мила!

2017-10-04T12:02:01+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Ще! (Важно е да се излезе от какавидата.)
Поздрав!

2017-10-04T11:23:07+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Заслепени от тези две шепи лъжливо небе, ние продължаваме да търсим своите моменти на полет и да вярваме, че ще излезем от тясното пространство на какавидата. След като заставате под това стихотворение и вие сте от породата на летящите хора, момичета. Благодаря ви!

2017-10-01T10:37:40+03:00
donchevav (Венета)

Силни метафори - свежо! Поздравления!

2017-09-30T11:56:31+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.

2017-09-29T16:45:46+03:00