Той ги хвърли към нас
и ни вписа в графата "щастливи" –
двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.
И потекаха дните –
разкаляни, болни и сиви.
Беше тясно за полет
пространството на какавидата.
Но почуква надеждата –
дамата с финните токчета.
Кривогледият мрак
ще се скрие уплашен зад себе си.
Ще си купят крилете билет
и, избрали посоката,
в тях ще звънне щастлива
синьонебесната песен.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Безоблачно да е на душата ти в днешния ден, мила!