Той ги хвърли към нас
и ни вписа в графата "щастливи" –
двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.
И потекаха дните –
разкаляни, болни и сиви.
Беше тясно за полет
пространството на какавидата.
Но почуква надеждата –
дамата с финните токчета.
Кривогледият мрак
ще се скрие уплашен зад себе си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up