pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
Sep 27, 2017, 10:16 PM

Животът

700 4 19

Той ги хвърли към нас

и ни вписа в графата "щастливи" –

двете шепи небе

неоткърмило полет в очите ни.

И потекаха дните –

разкаляни, болни и сиви.

Беше тясно за полет

пространството на какавидата.

 

Но почуква надеждата –

дамата с финните токчета.

Кривогледият мрак

ще се скрие уплашен зад себе си.

Ще си купят крилете билет

и, избрали посоката,

в тях ще звънне щастлива

синьонебесната песен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Всеки сам намира начина да излезе от ограниченията си, било то външни или вътрешни. Важното е наистина да излезе, както казваш ти.
    Безоблачно да е на душата ти в днешния ден, мила!
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Ще! (Важно е да се излезе от какавидата.)
    Поздрав!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Заслепени от тези две шепи лъжливо небе, ние продължаваме да търсим своите моменти на полет и да вярваме, че ще излезем от тясното пространство на какавидата. След като заставате под това стихотворение и вие сте от породата на летящите хора, момичета. Благодаря ви!
  • donchevav (Венета)
    donchevav (Венета)
    Силни метафори - свежо! Поздравления!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    двете шепи небе
    неоткърмило полет в очите ни.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0