Той ги хвърли към нас
и ни вписа в графата "щастливи" –
двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.
И потекаха дните –
разкаляни, болни и сиви.
Беше тясно за полет
пространството на какавидата.
Но почуква надеждата –
дамата с финните токчета.
Кривогледият мрак
ще се скрие уплашен зад себе си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.