Животът
Той ги хвърли към нас
и ни вписа в графата "щастливи" –
двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.
И потекаха дните –
разкаляни, болни и сиви.
Беше тясно за полет
пространството на какавидата.
Но почуква надеждата –
дамата с финните токчета.
Кривогледият мрак
ще се скрие уплашен зад себе си.
Ще си купят крилете билет
и, избрали посоката,
в тях ще звънне щастлива
синьонебесната песен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
