12 июн. 2009 г., 10:04

Животът

Поэзия

1.8K 0 26

Животът се усмихва лаконично
във твоето прозрачно огледало
и бавно те увлича драматично,
завива те с измамно одеяло...

Излива в теб емоции щастливи,
занася те на седмото небе,
а после хвърля ласки уродливи
и спира всичко, времето боде...

Във краски благородни те гримира,
облича те във рицарски костюм,
а ти усещаш злото как напира
да влее в теб от своя див парфюм...

И влизате във битка, тъй епична,
и смееш се, и като звяр ревеш,
и всеки ден за кауза различна
готов си всички сили да дадеш...

А любовта, притихнала те чака
на прага нов на твоята изба,
с последен влак илюзията трака
на рамо със суетната торба...

Животът се усмихва поетично
във счупеното малко огледало.
Лъжите те увличат прозаично,
а истината е една... и бяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

agapeiya_polis (Агапея Полис)

Благодаря за прекрасните думи..

2009-06-18T23:09:47+03:00
Wild-Child (Мартина Василева)

Казано точно и ясно, без заобикалки и фалш! Много ми хареса! Сърдечен поздрав за прекрасната творба!

2009-06-18T22:53:54+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Благодаря Ви Анахид и Георги, радва ме, че Ви е допаднал стихът!
Петя, казаното от Вас е едно от най-важните неща в живота, като че ли - да приемаме хората такива, каквито са, а не през призмата на нашите черни мисли...Вашият коментар ме освежи!

2009-06-15T13:45:06+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Да се научим да го живеем,да се научим да приемаме образите и в кривото огледало...

2009-06-15T13:34:58+03:00
finaltouch (Георги Ванчев)

Много ми хареса стихотворението - и финалът е прекрасен - кратък и изразителен - "а истината е една... и бяла...".

2009-06-15T13:19:36+03:00