Животът
Животът се усмихва лаконично
във твоето прозрачно огледало
и бавно те увлича драматично,
завива те с измамно одеяло...
Излива в теб емоции щастливи,
занася те на седмото небе,
а после хвърля ласки уродливи
и спира всичко, времето боде...
Във краски благородни те гримира,
облича те във рицарски костюм,
а ти усещаш злото как напира
да влее в теб от своя див парфюм...
И влизате във битка, тъй епична,
и смееш се, и като звяр ревеш,
и всеки ден за кауза различна
готов си всички сили да дадеш...
А любовта, притихнала те чака
на прага нов на твоята изба,
с последен влак илюзията трака
на рамо със суетната торба...
Животът се усмихва поетично
във счупеното малко огледало.
Лъжите те увличат прозаично,
а истината е една... и бяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
