Животът е чудо
Ромоли поточе и пръска роса,
по воалите тъмни на здрача,
а зайчето бяло подало глава,
до нозете на слънцето скача.
От камъка сив огрян от лъчите,
долита мирис на здравец,
сочна тревица пониква навред,
към небето телцето изправя.
Земята набъбва със зърно засята,
уморен сеячът заспал е отдавна,
но щом се събуди, ще чуе нивята,
как шепнат със южният вятър.
От златното жито, узряло на есен,
дядо ще пълни старият скрин,
и топла погача баба ще меси,
за децата лудувайки вън.
Простора небесен озарява с лъчи,
животът потънал във сън,
и чудото вечно се случва в зори,
щом слънце покаже се вън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
