Ромоли поточе и пръска роса,
по воалите тъмни на здрача,
а зайчето бяло подало глава,
до нозете на слънцето скача.
От камъка сив огрян от лъчите,
долита мирис на здравец,
сочна тревица пониква навред,
към небето телцето изправя.
Земята набъбва със зърно засята,
уморен сеячът заспал е отдавна,
но щом се събуди, ще чуе нивята,
как шепнат със южният вятър. ...